Начало » От книгата » (Не)поправимо

(Не)поправимо

… и ето то става... Ти се разболяваш или по някакъв начин страдаш от някаква загуба…Ако сега не ме болеше кракът, бих тичал; ако сега с някой се обичахме, бих дал всичко от себе си; ако не бях го загубил, щях да направя чудеса… Да, но него вече го няма… ето идва и денят, в който липсващото е пак до теб или в теб… защо забрави обещаното?

Защо не създадеш идеята, че никога не си го имал? После дори да се случи нещо лошо, ти да не съжалиш толкова много за това, че си го загубил. Да го печелиш непрекъснато чрез действията си, да използваш всяка минута с него, а не после да съжаляваш. Да тичаш, да се радваш с очите си на нещата около теб, да чуваш и тихото шумолене на листата, давай сякаш никога не си бил предаван! Живей пълноценно така, че после да не съжаляваш за "пропуснатите ползи" (сякаш взето от някой учебник). Бъди!